Apaika (Арлина) Apaika (Арлина)
2 149
Apr 26, 2008, 9:35 AM

Ела...

  Poetry
975 0 10
***
От сенките, които ме прегръщат...
отсявам ли...
замръзвам ли?!
Струя!
Порутена е вчерашната къща.
Загубвам се!
Приспивам се!
Греша!

Намираш ли ме в утрото, гореща?
Поглеждаш ли?
Докосваш ли?
Едва!
Обичаш ли ме, все една и съща...
с помръкването...
с морското?!
Валя!

И утрото, когато ме поглъща...
във тебе-то
в "обичам те!"?!
Ще спра!
До дланите - последното завръщане...
към Вечното
завинаги!
Ела...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Арлина All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0