Ела навреме, Смърт!

Поэзия » Философская

2.8K 0 54

Ела навреме, Смърт!

( долина # 52 )

Като забързано детенце не бъди,

към играчката ръце простряло...

Хлапето припка в старчески гърди,

детството докрай неизживяло.

Във нощвите назрява дъхав хляб

и хоризонтът ме примамва още...

Корабът не бих предал за скрап,

дорде са гладни лунните ми нощи!

Но не бъди и милостива твърде с мен,

неизбежното недей отлага!... Зная,

Животът, колкото и съкровен,

ще дотежи във стръмното... Накрая!

Ела навреме! – Удар от кинжал...

От Грях спаси ме, за да не престъпя

и, уморен от старческа печал,

да те пресрещна някъде по Пътя...

долина # 50

http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=199022

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

ivaylo1959 (Ивайло Атанасов)

Прочeтох и харeсах! 6-так! Моят отговор e:

http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=303251

Поздрав нa Кумчо Вълчо!

2013-06-12T21:53:59+03:00
pin4e (Павлина ЙОСЕВА)

"Корабът не бих предал за скрап,
дорде са гладни лунните ми нощи!"- великолепно е!!!!!!!*

... никога не е навреме...

2012-10-06T11:52:54+03:00
Уенди (Бианка Габровска)

О, неее... Рано ти е още!
Стихът ти впечатлява!

2012-09-12T21:06:17+03:00
ananel (Нелиса)

Казват, че никога не била навреме!
Но ти знаеш какво да искаш...
Поздравления, Аги!

2012-05-26T15:34:25+03:00
petinka67 (Петя Кръстева)

Еее, Вълчо, насълзи ме и много, много ме впечатли!
ОТНОВО!

2012-04-10T17:55:19+03:00