Ела навреме, Смърт!
Ела навреме, Смърт!
( долина # 52 )
Като забързано детенце не бъди,
към играчката ръце простряло...
Хлапето припка в старчески гърди,
детството докрай неизживяло.
Във нощвите назрява дъхав хляб
и хоризонтът ме примамва още...
Корабът не бих предал за скрап,
дорде са гладни лунните ми нощи!
Но не бъди и милостива твърде с мен,
неизбежното недей отлага!... Зная,
Животът, колкото и съкровен,
ще дотежи във стръмното... Накрая!
Ела навреме! – Удар от кинжал...
От Грях спаси ме, за да не престъпя
и, уморен от старческа печал,
да те пресрещна някъде по Пътя...
долина # 50
http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=199022
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© АГОП КАСПАРЯН Всички права запазени
