Ела навреме, Смърт!
( долина # 52 )
Като забързано детенце не бъди,
към играчката ръце простряло...
Хлапето припка в старчески гърди,
детството докрай неизживяло.
Във нощвите назрява дъхав хляб
и хоризонтът ме примамва още...
Корабът не бих предал за скрап,
дорде са гладни лунните ми нощи!
Но не бъди и милостива твърде с мен,
неизбежното недей отлага!... Зная, ...