Момичето... (Стеси)
1 239

14 февр. 2008 г., 19:21

Ела с мен

Поэзия » Любовная

1.7K 0 2

Няма никой у дома,

останали са само сенки

от щастливи хора.

Няма обич, нито страх,

само бръснарски нож, умора.

Чуй ме, аз още дишам,

не ме оставяй сама...

Няма песен, която да разкаже

колко болка има в тази кръв

и не биха стигнали сълзи

да напоя вените си с празен дъх.

Сега съм нищо, само глас,

шепнещ ти до лудост в главата.

Май останах само аз...

Ела с мен, Скъпи...

нека да сме двама.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поэзия 4.2K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Поэзия 4.4K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поэзия 5.7K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поэзия 5.6K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...