Feb 14, 2008, 7:21 PM

Ела с мен

  Poetry » Love
1.7K 0 2

Няма никой у дома,

останали са само сенки

от щастливи хора.

Няма обич, нито страх,

само бръснарски нож, умора.

Чуй ме, аз още дишам,

не ме оставяй сама...

Няма песен, която да разкаже

колко болка има в тази кръв

и не биха стигнали сълзи

да напоя вените си с празен дъх.

Сега съм нищо, само глас,

шепнещ ти до лудост в главата.

Май останах само аз...

Ела с мен, Скъпи...

нека да сме двама.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стеси All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...