22 дек. 2014 г., 12:00

Ела си!

1.3K 0 10

Тъгувам те и, като тежка дюля,
се взирам от перваза на прозореца.
Един щурец, под стълбите притулен,
за теб сънува ябълки и орехи.
И не вали снежец на пудра захар,
и няма те, да идваш по пъртината.
Унило капе дъжд от тази стряха
и слиза крадешком студът в камината.


Презрявам на перваза и се питам,
ако обувките ти имаха очи,
дали ще видят, как цъфтят липите,
от чайничето ми, когато закипи?
Тъгувам те и, като тежка дюля,
търкулвам се по стълбите надолу.
След мен, прозореца ми ще забули
самотно паяче, с дантелен молив.


Радост Даскалова

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Радост Даскалова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Такава красива тъга.Пиеса с безброй персонажи
    навързани в цветна дъга. И всеки от тях ще разкаже
    как в тихата Коледна нощ сърцето в очакване срича
    единствен достъпен разкош. Някой да го обича...
  • Жанет, Евелина, Красимир, Младен, Елица, Ивон, Росица - благодаря за коментарите и весели празници!

    П.П.
    Елица, благодаря за пунктуалната, граматическа реплика!
    Младен, извини ме за тривиалните литературни инвенции, но толкова си мога.
  • ПРЕКРАСНО!!!
  • Извинявам се за недоразумението, Радост, но аз разбрах, че ПРОЗОРЕЦЪТ /подлог/ забулва паячето и дори се почудих на екстравагантността на образа и вътрешно го приветствах, а то било казано по-тривиалното, че ПАЯЧЕТО /подлог/ забулва ПРОЗОРЕЦА. При тази версия всичко разбира се е наред. Виновен е по-изчанченият ми начин на мислене.
  • Дантелено с тъга! Много е хубаво!

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...