Ела си!
1.4K
0
10
Тъгувам те и, като тежка дюля,
се взирам от перваза на прозореца.
Един щурец, под стълбите притулен,
за теб сънува ябълки и орехи.
И не вали снежец на пудра захар,
и няма те, да идваш по пъртината.
Унило капе дъжд от тази стряха
и слиза крадешком студът в камината.
Презрявам на перваза и се питам,
ако обувките ти имаха очи,
дали ще видят, как цъфтят липите,
от чайничето ми, когато закипи?
Тъгувам те и, като тежка дюля,
търкулвам се по стълбите надолу.
След мен, прозореца ми ще забули
самотно паяче, с дантелен молив.
Радост Даскалова
© Радост Даскалова All rights reserved.
