22.12.2014 г., 12:00

Ела си!

1.3K 0 10

Тъгувам те и, като тежка дюля,
се взирам от перваза на прозореца.
Един щурец, под стълбите притулен,
за теб сънува ябълки и орехи.
И не вали снежец на пудра захар,
и няма те, да идваш по пъртината.
Унило капе дъжд от тази стряха
и слиза крадешком студът в камината.


Презрявам на перваза и се питам,
ако обувките ти имаха очи,
дали ще видят, как цъфтят липите,
от чайничето ми, когато закипи?
Тъгувам те и, като тежка дюля,
търкулвам се по стълбите надолу.
След мен, прозореца ми ще забули
самотно паяче, с дантелен молив.


Радост Даскалова

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Радост Даскалова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Такава красива тъга.Пиеса с безброй персонажи
    навързани в цветна дъга. И всеки от тях ще разкаже
    как в тихата Коледна нощ сърцето в очакване срича
    единствен достъпен разкош. Някой да го обича...
  • Жанет, Евелина, Красимир, Младен, Елица, Ивон, Росица - благодаря за коментарите и весели празници!

    П.П.
    Елица, благодаря за пунктуалната, граматическа реплика!
    Младен, извини ме за тривиалните литературни инвенции, но толкова си мога.
  • ПРЕКРАСНО!!!
  • Извинявам се за недоразумението, Радост, но аз разбрах, че ПРОЗОРЕЦЪТ /подлог/ забулва паячето и дори се почудих на екстравагантността на образа и вътрешно го приветствах, а то било казано по-тривиалното, че ПАЯЧЕТО /подлог/ забулва ПРОЗОРЕЦА. При тази версия всичко разбира се е наред. Виновен е по-изчанченият ми начин на мислене.
  • Дантелено с тъга! Много е хубаво!

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...