Ела ти, мила моя...
Обичаш ме, но аз сега
не мога да те чуя...
Обичаш ме и във нощта
във мене ти нахлуваш
и галиш ме, и ме целуваш,
усещам те тъй ясно,
възбуждаш ме и ме вълнуваш...
Вълнение прекрасно...
И тръпнат нашите тела,
преплетени в прегръдка,
каква е нашата вина,
че искаме милувка...
Прегръщам те и те целувам,
ела ти, мила моя,
очаквам те и те жадувам
както брега прибоя...
Ела и силно разтърси ме,
накарай ме да тръпна,
във юношеството върни ме
със твоите милувки...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Калин Алекс Все права защищены
