Ела ти, мила моя...
Обичаш ме, но аз сега
не мога да те чуя...
Обичаш ме и във нощта
във мене ти нахлуваш
и галиш ме, и ме целуваш,
усещам те тъй ясно,
възбуждаш ме и ме вълнуваш...
Вълнение прекрасно...
И тръпнат нашите тела,
преплетени в прегръдка,
каква е нашата вина,
че искаме милувка...
Прегръщам те и те целувам,
ела ти, мила моя,
очаквам те и те жадувам
както брега прибоя...
Ела и силно разтърси ме,
накарай ме да тръпна,
във юношеството върни ме
със твоите милувки...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Калин Алекс Всички права запазени
