Елегия

16 авг. 2011 г., 12:11

Поэзия » Любовная

613 1 2

Леглото е застлано.

Два пръста е конякът,

излегнат на дъното по хълбок.

Дежурят чашките на масата,

непипнат кафеникът и цигарата.

И чувствата, прегънати салфетъчно,

лежат във пощата невръчени,

защото ти към нея вече не посягаш.

Душата ми е с такса скръб,

но няма кой да ти я препоръча.

Отворен е прозорецът следпетъчно.

Камината с уста ръженно неразръчкана.

Не скърца даже пантата

на кукувичия часовник.

Хлебарки хапват само от поантите,

за да останат цели спомените за греховника.