Елегия
Леглото е застлано.
Два пръста е конякът,
излегнат на дъното по хълбок.
Дежурят чашките на масата,
непипнат кафеникът и цигарата.
И чувствата, прегънати салфетъчно,
лежат във пощата невръчени,
защото ти към нея вече не посягаш.
Душата ми е с такса скръб,
но няма кой да ти я препоръча.
Отворен е прозорецът следпетъчно.
Камината с уста ръженно неразръчкана.
Не скърца даже пантата
на кукувичия часовник.
Хлебарки хапват само от поантите,
за да останат цели спомените за греховника.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Милко Христов Всички права запазени
