Елегия
Леглото е застлано.
Два пръста е конякът,
излегнат на дъното по хълбок.
Дежурят чашките на масата,
непипнат кафеникът и цигарата.
И чувствата, прегънати салфетъчно,
лежат във пощата невръчени,
защото ти към нея вече не посягаш.
Душата ми е с такса скръб,
но няма кой да ти я препоръча.
Отворен е прозорецът следпетъчно.
Камината с уста ръженно неразръчкана.
Не скърца даже пантата
на кукувичия часовник.
Хлебарки хапват само от поантите,
за да останат цели спомените за греховника.
© Милко Христов All rights reserved.
