27 окт. 2022 г., 10:27

Елегия

524 0 0

Ей тъй ще си умра мърцина.

На гроба вятърът ще вей-

я дойдат трима, я двамина,

а готин бях, не съм злодей!

 

То кой ли пък за мен ще плаче-

отвсякъде си бях банален.

Дори невръстно първолаче

чете за всеки актуален.

 

А аз обраснал съм със грижи,

проблемите връз мен налитат-

жената все ми каканиже,

децата за пари ме питат.

 

Бабата  все вечно болна,

любовницата-недоволна,

но,и да искам женска ласка,

мен ишиасът ме запраска.

 

И тотото ме подминава.

Чак комшията успява

да хване тройка, я четворка,

а аз пък-двойка с уговорка.

 

Бе, я да карам по-полека

по по-утъпкана пътека

и ни лук ял, ни лук мирисал

далеч да съм от всяка мисъл!

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Янков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...