Елегия

Ей тъй ще си умра мърцина.

На гроба вятърът ще вей-

я дойдат трима, я двамина,

а готин бях, не съм злодей!

То кой ли пък за мен ще плаче-

отвсякъде си бях банален.

Дори невръстно първолаче

чете за всеки актуален.

А аз обраснал съм със грижи,

проблемите връз мен налитат-

жената все ми каканиже,

децата за пари ме питат.

Бабата  все вечно болна,

любовницата-недоволна,

но,и да искам женска ласка,

мен ишиасът ме запраска.

И тотото ме подминава.

Чак комшията успява

да хване тройка, я четворка,

а аз пък-двойка с уговорка.

Бе, я да карам по-полека

по по-утъпкана пътека

и ни лук ял, ни лук мирисал

далеч да съм от всяка мисъл!