Oct 27, 2022, 10:27 AM

Елегия

526 0 0

Ей тъй ще си умра мърцина.

На гроба вятърът ще вей-

я дойдат трима, я двамина,

а готин бях, не съм злодей!

 

То кой ли пък за мен ще плаче-

отвсякъде си бях банален.

Дори невръстно първолаче

чете за всеки актуален.

 

А аз обраснал съм със грижи,

проблемите връз мен налитат-

жената все ми каканиже,

децата за пари ме питат.

 

Бабата  все вечно болна,

любовницата-недоволна,

но,и да искам женска ласка,

мен ишиасът ме запраска.

 

И тотото ме подминава.

Чак комшията успява

да хване тройка, я четворка,

а аз пък-двойка с уговорка.

 

Бе, я да карам по-полека

по по-утъпкана пътека

и ни лук ял, ни лук мирисал

далеч да съм от всяка мисъл!

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги Янков All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...