29 авг. 2012 г., 20:21

Елегия

977 0 1

Благодаря Ти! С очите и техните сълзи

за туй, че отвори вратата на бездната.

И в тихия хлад на нощта с полусенките 

ходиш по мокрите плачещи улици,

за да стигнеш до мен и моята нощ.

 

Благодаря Ти! С ръцете и техните пръсти,

напевно галещи косата ти, мокра

от летните слънчеви паузи...

Притихнали в смях, прозрели тъгата,

твоите ангелско-дяволски устни отпиват

чашата с моите свидни сълзи…

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Криста Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Ще ми се да е ревизия - а не форма на определена молитва.

    Джак

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...