Aug 29, 2012, 8:21 PM

Елегия

  Poetry » Other
968 0 1

Благодаря Ти! С очите и техните сълзи

за туй, че отвори вратата на бездната.

И в тихия хлад на нощта с полусенките 

ходиш по мокрите плачещи улици,

за да стигнеш до мен и моята нощ.

 

Благодаря Ти! С ръцете и техните пръсти,

напевно галещи косата ти, мокра

от летните слънчеви паузи...

Притихнали в смях, прозрели тъгата,

твоите ангелско-дяволски устни отпиват

чашата с моите свидни сълзи…

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Криста All rights reserved.

Comments

Comments

  • Ще ми се да е ревизия - а не форма на определена молитва.

    Джак

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...