Елегия

Poetry » Other

975 0 1

Благодаря Ти! С очите и техните сълзи

за туй, че отвори вратата на бездната.

И в тихия хлад на нощта с полусенките

ходиш по мокрите плачещи улици,

за да стигнеш до мен и моята нощ.

Благодаря Ти! С ръцете и техните пръсти,

напевно галещи косата ти, мокра

от летните слънчеви паузи...

Притихнали в смях, прозрели тъгата,

твоите ангелско-дяволски устни отпиват

чашата с моите свидни сълзи…

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Donnerjack (Донърджак)

Ще ми се да е ревизия - а не форма на определена молитва.

Джак

2012-08-29T20:47:24+03:00

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0