27 нояб. 2008 г., 10:27

Елегия.

968 0 8
 

Елегия.

 

Облаци, облаци, сивкави  облаци,

къде сте забързали  късно в нощта?

Вятър ви гони на север, на север,

изпълнил платната ви с вихър и вой.

 

За последно ви гали южния вятър

и носи ви  леко и бързо на север,

щом се извисите над моя  край роден,

предайте  му поздрав от мен.

 

Облаци  сиви, скрили звездите,

облаци леки, без начало, без край,

вие летите безкрайно на север.

Имате ли пристан, никой  не знай.

 

 

ЕТ МАЧИБО  -  2008 г

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© ЕТ МАЧИБО ЕДИНАКА Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • И този стих много ми хареса!!!
    Поздрав и прегръдка!!!
  • Благодаря ти Мариники , определено не искам да натъжавам никого, но че лъха много елегичнос от стиха е вярно. Няма нищо по тъжно според от мен от вечерната гледка на скитащите над земята облаци, подгонени от леден вятър, та дори той да ги носи леко и нежно
  • много красиво...но и ти ме натъжи...
    прегръщам те, с обич...
  • Точно като песен звучи единако!Много ми хареса!Поздрави и прегръдки!!!
  • Благодаря Ви приятели, Да димитър когато го писах точно тази песен звучеше в главата ми и духаше силен вятър , облаците като , че си бяха издути от напор и той не им даваше мира. А те бяха така сиви и според мен толкова искаха да намерят своя пристан, може би им одухотворявам своите желания Таня Весела , надявам се че и те и всеки си има свой пристан , по тих или по бурен , но го има. Вальо - благодаря ти че се отби - добра душа си:

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...