SOOOOOOS (ЕТ МАЧИБО ЕДИНАКА) SOOOOOOS (ЕТ МАЧИБО ЕДИНАКА)
45
Nov 27, 2008, 10:27 AM

Елегия.

  Poetry » Other
970 0 8
 

Елегия.

 

Облаци, облаци, сивкави  облаци,

къде сте забързали  късно в нощта?

Вятър ви гони на север, на север,

изпълнил платната ви с вихър и вой.

 

За последно ви гали южния вятър

и носи ви  леко и бързо на север,

щом се извисите над моя  край роден,

предайте  му поздрав от мен.

 

Облаци  сиви, скрили звездите,

облаци леки, без начало, без край,

вие летите безкрайно на север.

Имате ли пристан, никой  не знай.

 

 

ЕТ МАЧИБО  -  2008 г

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© ЕТ МАЧИБО ЕДИНАКА All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • lunna_sianka (ГАЛИНА ДАНКОВА)
    lunna_sianka (ГАЛИНА ДАНКОВА)
    И този стих много ми хареса!!!
    Поздрав и прегръдка!!!
  • SOOOOOOS (ЕТ МАЧИБО ЕДИНАКА)
    SOOOOOOS (ЕТ МАЧИБО ЕДИНАКА)
    Благодаря ти Мариники , определено не искам да натъжавам никого, но че лъха много елегичнос от стиха е вярно. Няма нищо по тъжно според от мен от вечерната гледка на скитащите над земята облаци, подгонени от леден вятър, та дори той да ги носи леко и нежно
  • mariniki (Магдалена Костадинова)
    mariniki (Магдалена Костадинова)
    много красиво...но и ти ме натъжи...
    прегръщам те, с обич...
  • smile1 (Валка)
    smile1 (Валка)
    Точно като песен звучи единако!Много ми хареса!Поздрави и прегръдки!!!
  • SOOOOOOS (ЕТ МАЧИБО ЕДИНАКА)
    SOOOOOOS (ЕТ МАЧИБО ЕДИНАКА)
    Благодаря Ви приятели, Да димитър когато го писах точно тази песен звучеше в главата ми и духаше силен вятър , облаците като , че си бяха издути от напор и той не им даваше мира. А те бяха така сиви и според мен толкова искаха да намерят своя пристан, може би им одухотворявам своите желания Таня Весела , надявам се че и те и всеки си има свой пристан , по тих или по бурен , но го има. Вальо - благодаря ти че се отби - добра душа си:

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0