27 nov 2008, 10:27

Елегия.

  Poesía » Otra
973 0 8
 

Елегия.

 

Облаци, облаци, сивкави  облаци,

къде сте забързали  късно в нощта?

Вятър ви гони на север, на север,

изпълнил платната ви с вихър и вой.

 

За последно ви гали южния вятър

и носи ви  леко и бързо на север,

щом се извисите над моя  край роден,

предайте  му поздрав от мен.

 

Облаци  сиви, скрили звездите,

облаци леки, без начало, без край,

вие летите безкрайно на север.

Имате ли пристан, никой  не знай.

 

 

ЕТ МАЧИБО  -  2008 г

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© ЕТ МАЧИБО ЕДИНАКА Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • И този стих много ми хареса!!!
    Поздрав и прегръдка!!!
  • Благодаря ти Мариники , определено не искам да натъжавам никого, но че лъха много елегичнос от стиха е вярно. Няма нищо по тъжно според от мен от вечерната гледка на скитащите над земята облаци, подгонени от леден вятър, та дори той да ги носи леко и нежно
  • много красиво...но и ти ме натъжи...
    прегръщам те, с обич...
  • Точно като песен звучи единако!Много ми хареса!Поздрави и прегръдки!!!
  • Благодаря Ви приятели, Да димитър когато го писах точно тази песен звучеше в главата ми и духаше силен вятър , облаците като , че си бяха издути от напор и той не им даваше мира. А те бяха така сиви и според мен толкова искаха да намерят своя пристан, може би им одухотворявам своите желания Таня Весела , надявам се че и те и всеки си има свой пристан , по тих или по бурен , но го има. Вальо - благодаря ти че се отби - добра душа си:

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...