27.11.2008 г., 10:27

Елегия.

966 0 8
 

Елегия.

 

Облаци, облаци, сивкави  облаци,

къде сте забързали  късно в нощта?

Вятър ви гони на север, на север,

изпълнил платната ви с вихър и вой.

 

За последно ви гали южния вятър

и носи ви  леко и бързо на север,

щом се извисите над моя  край роден,

предайте  му поздрав от мен.

 

Облаци  сиви, скрили звездите,

облаци леки, без начало, без край,

вие летите безкрайно на север.

Имате ли пристан, никой  не знай.

 

 

ЕТ МАЧИБО  -  2008 г

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© ЕТ МАЧИБО ЕДИНАКА Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • И този стих много ми хареса!!!
    Поздрав и прегръдка!!!
  • Благодаря ти Мариники , определено не искам да натъжавам никого, но че лъха много елегичнос от стиха е вярно. Няма нищо по тъжно според от мен от вечерната гледка на скитащите над земята облаци, подгонени от леден вятър, та дори той да ги носи леко и нежно
  • много красиво...но и ти ме натъжи...
    прегръщам те, с обич...
  • Точно като песен звучи единако!Много ми хареса!Поздрави и прегръдки!!!
  • Благодаря Ви приятели, Да димитър когато го писах точно тази песен звучеше в главата ми и духаше силен вятър , облаците като , че си бяха издути от напор и той не им даваше мира. А те бяха така сиви и според мен толкова искаха да намерят своя пристан, може би им одухотворявам своите желания Таня Весела , надявам се че и те и всеки си има свой пристан , по тих или по бурен , но го има. Вальо - благодаря ти че се отби - добра душа си:

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...