19 мая 2018 г., 15:55

Елементарно

1.5K 0 0

Живея на ръба. Ръбът живее в мен.
Все искам да летя. Крилете ми са в плен.
Злато да намеря – до края на света.
Духá си да измеря – в лицето на смъртта.
Паднах надълбоко – велики висини.
Играе ми окото – все не ще да спи.

 

Любима да имах, че да ме възспре.
Приятели мнозина, а още съм дете.
В думите бягам –  нещо да открия.
Душата протягам – лесното да бия.
В пламъци изгарях – ледена пустиня.
Книгата затварям – пак посети я...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...