19.05.2018 г., 15:55

Елементарно

1.5K 0 0

Живея на ръба. Ръбът живее в мен.
Все искам да летя. Крилете ми са в плен.
Злато да намеря – до края на света.
Духá си да измеря – в лицето на смъртта.
Паднах надълбоко – велики висини.
Играе ми окото – все не ще да спи.

 

Любима да имах, че да ме възспре.
Приятели мнозина, а още съм дете.
В думите бягам –  нещо да открия.
Душата протягам – лесното да бия.
В пламъци изгарях – ледена пустиня.
Книгата затварям – пак посети я...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...