Живея на ръба. Ръбът живее в мен.
Все искам да летя. Крилете ми са в плен.
Злато да намеря – до края на света.
Духá си да измеря – в лицето на смъртта.
Паднах надълбоко – велики висини.
Играе ми окото – все не ще да спи.
Любима да имах, че да ме възспре.
Приятели мнозина, а още съм дете.
В думите бягам – нещо да открия.
Душата протягам – лесното да бия.
В пламъци изгарях – ледена пустиня.
Книгата затварям – пак посети я...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
