9 апр. 2011 г., 22:04

Елена

1.1K 0 1

 

 

Гърбът му е горска поляна.

Рогата - дърво на полето.

Краката - машини за бягане.

Видът - благородно еленов.

 

Той нямаше стадо от слаби,

подчинени на други, животни.

Отрано ги бе изоставил,

за себе си беше приготвен.

 

Еленът препускаше бързо

от страх и от яд на нехищник.

В очите му светеше дързост -

дете на неопит и мисли.

 

Песента му бе плач за отстрел.

Издаде го пълната лунност.

Улучен бе право в сърцето.

 

Куршумът - съвършено кошутен.

 

 

2010

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...