Гърбът му е горска поляна.
Рогата - дърво на полето.
Краката - машини за бягане.
Видът - благородно еленов.
Той нямаше стадо от слаби,
подчинени на други, животни.
Отрано ги бе изоставил,
за себе си беше приготвен.
Еленът препускаше бързо
от страх и от яд на нехищник.
В очите му светеше дързост -
дете на неопит и мисли.
Песента му бе плач за отстрел.
Издаде го пълната лунност.
Улучен бе право в сърцето.
Куршумът - съвършено кошутен.
2010
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
