Гърбът му е горска поляна.
Рогата - дърво на полето.
Краката - машини за бягане.
Видът - благородно еленов.
Той нямаше стадо от слаби,
подчинени на други, животни.
Отрано ги бе изоставил,
за себе си беше приготвен.
Еленът препускаше бързо
от страх и от яд на нехищник.
В очите му светеше дързост -
дете на неопит и мисли.
Песента му бе плач за отстрел.
Издаде го пълната лунност.
Улучен бе право в сърцето.
Куршумът - съвършено кошутен.
2010
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
