Гърбът му е горска поляна.
Рогата - дърво на полето.
Краката - машини за бягане.
Видът - благородно еленов.
Той нямаше стадо от слаби,
подчинени на други, животни.
Отрано ги бе изоставил,
за себе си беше приготвен.
Еленът препускаше бързо
от страх и от яд на нехищник.
В очите му светеше дързост -
дете на неопит и мисли.
Песента му бе плач за отстрел.
Издаде го пълната лунност.
Улучен бе право в сърцето.
Куршумът - съвършено кошутен.
2010
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
