9.04.2011 г., 22:04

Елена

1K 0 1

 

 

Гърбът му е горска поляна.

Рогата - дърво на полето.

Краката - машини за бягане.

Видът - благородно еленов.

 

Той нямаше стадо от слаби,

подчинени на други, животни.

Отрано ги бе изоставил,

за себе си беше приготвен.

 

Еленът препускаше бързо

от страх и от яд на нехищник.

В очите му светеше дързост -

дете на неопит и мисли.

 

Песента му бе плач за отстрел.

Издаде го пълната лунност.

Улучен бе право в сърцето.

 

Куршумът - съвършено кошутен.

 

 

2010

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...