Елмазен спомен
В китната, обична Тракийска низина,
скътано е село, като други,
в него има малка къщичка, една -
която спомени у мене, буди.
С лястовиците под нейната стреха,
детството ми, като сън премина,
прекарвах там, училищни лета -
не мислех, че до време ще го има!...
По цял ден си играехме на воля,
катерехме любимия ни бряст,
правехме театър, всеки с роля -
забавлявахме се, с бабите до нас!
Те, милите, на столчетата малки
тънки нишки, с хурките предяха,
преждата навиваха на мотовилки -
безспир работеха. Кога ли, спяха?
Нещо, след години, ме привлече,
пак да видя, къщичката с двора....
знам, отвъд са - баба, дядо, вече -
имота купен е, от други хора!.....
Но трепетно очаквах, зад завоя,
къщурката да видя под баира....
посрещнаха ме - спомените мои...
и лая "чух" - на кучето ни, Лира!...
Момиченце "видях", с филия в ръка –
с кокошките нещо си шушнеха.....
на гърлото заседна, буца една -
не усетих - сълзѝте как рукнаха!!!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Pepi Petrova Все права защищены
