10 сент. 2011 г., 12:38

Емигран/и/тска тегоба

883 0 0

В гардероба, дето остана в Родината,
до роклята, за която нямаше място в багажа,
да окачиш не можеш болните си роднини.
Грамажът малко е на нафталина,
а гузната ти съвест е за трима.
Съседката, дето за шепа евро наминаваше,
и тя се спомина.
От "Патронажа" също изстреляха си патроните.
Само изрезката от вестник на св. Мина
за гаснещите в постелята
от стената сълзи последни рони.
Забравеният върху старата маса
пакет мокри кърпички е изсъхнал отдавна.
Съобщението за превод в ДСКаса
лежи захвърлено на пода.
В чашата вода мухи удавени
и те, навярно, недочакали
"ни вест , ни кост" от плОда си.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Милко Христов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...