Sep 10, 2011, 12:38 PM

Емигран/и/тска тегоба

  Poetry » Civic
880 0 0

В гардероба, дето остана в Родината,
до роклята, за която нямаше място в багажа,
да окачиш не можеш болните си роднини.
Грамажът малко е на нафталина,
а гузната ти съвест е за трима.
Съседката, дето за шепа евро наминаваше,
и тя се спомина.
От "Патронажа" също изстреляха си патроните.
Само изрезката от вестник на св. Мина
за гаснещите в постелята
от стената сълзи последни рони.
Забравеният върху старата маса
пакет мокри кърпички е изсъхнал отдавна.
Съобщението за превод в ДСКаса
лежи захвърлено на пода.
В чашата вода мухи удавени
и те, навярно, недочакали
"ни вест , ни кост" от плОда си.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Милко Христов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...