10.09.2011 г., 12:38 ч.

Емигран/и/тска тегоба 

  Поезия » Гражданска
679 0 0

В гардероба, дето остана в Родината,
до роклята, за която нямаше място в багажа,
да окачиш не можеш болните си роднини.
Грамажът малко е на нафталина,
а гузната ти съвест е за трима.
Съседката, дето за шепа евро наминаваше,
и тя се спомина.
От "Патронажа" също изстреляха си патроните.
Само изрезката от вестник на св. Мина
за гаснещите в постелята
от стената сълзи последни рони.
Забравеният върху старата маса
пакет мокри кърпички е изсъхнал отдавна.
Съобщението за превод в ДСКаса
лежи захвърлено на пода.
В чашата вода мухи удавени
и те, навярно, недочакали
"ни вест , ни кост" от плОда си.

© Милко Христов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??