10.09.2011 г., 12:38

Емигран/и/тска тегоба

881 0 0

В гардероба, дето остана в Родината,
до роклята, за която нямаше място в багажа,
да окачиш не можеш болните си роднини.
Грамажът малко е на нафталина,
а гузната ти съвест е за трима.
Съседката, дето за шепа евро наминаваше,
и тя се спомина.
От "Патронажа" също изстреляха си патроните.
Само изрезката от вестник на св. Мина
за гаснещите в постелята
от стената сълзи последни рони.
Забравеният върху старата маса
пакет мокри кърпички е изсъхнал отдавна.
Съобщението за превод в ДСКаса
лежи захвърлено на пода.
В чашата вода мухи удавени
и те, навярно, недочакали
"ни вест , ни кост" от плОда си.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Милко Христов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...