7 апр. 2009 г., 10:27

Емигранти

1.3K 0 8

 

Емигранти

 

Две чайки далеч от морето

намерили дом и простор...

И в полета свой, там в небето,

щастливи изглеждат... без спор.

 

Загледана в техния полет,

заслушана в техния глас,

се питам дали е случайно,

че много приличат на нас...?

 

Дали във съня им морето

нашепва им с техния глас...?

Дали щом е тъжно сърцето,

утеха намират при нас...?

 

Дали са напълно щастливи,

щом в полет свободен кръжат,

но не над морето красиво,

а над планински пейзаж...?

 

Защо ли сами са избрали

животът в различния свят...?

И техните рожби кога ли

ще стигнат до морския бряг...?

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ваня Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • ".....Защо ли сами са избрали
    животът в различния свят...?...." Като че ли всички знаем защо.За съжаление. Поздравления за стиха.Тази тема е много болезнена за мен.
  • Поздравления за стиха!!!
  • Прекрасен стих! На първите заселници в Америка са казвали "Земни исполини"...Всеки обича Родината! Но Тя...Поздрави!
  • "Няма ли кой,
    ах няма ли кой,
    алените мъжки сълзи да сбере
    и да ги отнесе във родината той,
    на брега на Черно море..."
  • Поздравления за стиховете ти!
    Нека не забравяме,че емиграцията е преди всичко състояние на духа , а не толкова на физическото присъствие или отсъствие от дадено географско място.

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....