Емигранти
Емигранти
Две чайки далеч от морето
намерили дом и простор...
И в полета свой, там в небето,
щастливи изглеждат... без спор.
Загледана в техния полет,
заслушана в техния глас,
се питам дали е случайно,
че много приличат на нас...?
Дали във съня им морето
нашепва им с техния глас...?
Дали щом е тъжно сърцето,
утеха намират при нас...?
Дали са напълно щастливи,
щом в полет свободен кръжат,
но не над морето красиво,
а над планински пейзаж...?
Защо ли сами са избрали
животът в различния свят...?
И техните рожби кога ли
ще стигнат до морския бряг...?
© Ваня All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Поздравления за стиха!!!
-
Прекрасен стих! На първите заселници в Америка са казвали "Земни исполини"...Всеки обича Родината! Но Тя...Поздрави!
-
"Няма ли кой,
ах няма ли кой,
алените мъжки сълзи да сбере
и да ги отнесе във родината той,
на брега на Черно море..." -
Поздравления за стиховете ти!
Нека не забравяме,че емиграцията е преди всичко състояние на духа , а не толкова на физическото присъствие или отсъствие от дадено географско място. -
Темата често ни натъжава, но я си помислете! Нали точна такива хора проправят новите пътища. Може би е съдба. Бог да е с тях, пък и с нас.
-
понякога...
тъжен...вълнуващ стих...с обич, Ваня. -
Ще стигнат, Ваня, щом са намерили дом и простор - непременно рожбите им ще стигнат морето!
Натъжи ме, но вярвам!
Поздрав!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
животът в различния свят...?...." Като че ли всички знаем защо.За съжаление. Поздравления за стиха.Тази тема е много болезнена за мен.