vanya70 (Ваня) vanya70 (Ваня)
3 107
Apr 7, 2009, 10:27 AM

Емигранти

  Poetry
1.3K 0 8

 

Емигранти

 

Две чайки далеч от морето

намерили дом и простор...

И в полета свой, там в небето,

щастливи изглеждат... без спор.

 

Загледана в техния полет,

заслушана в техния глас,

се питам дали е случайно,

че много приличат на нас...?

 

Дали във съня им морето

нашепва им с техния глас...?

Дали щом е тъжно сърцето,

утеха намират при нас...?

 

Дали са напълно щастливи,

щом в полет свободен кръжат,

но не над морето красиво,

а над планински пейзаж...?

 

Защо ли сами са избрали

животът в различния свят...?

И техните рожби кога ли

ще стигнат до морския бряг...?

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ваня All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • miralub (Мирелла Кривчева)
    miralub (Мирелла Кривчева)
    ".....Защо ли сами са избрали
    животът в различния свят...?...." Като че ли всички знаем защо.За съжаление. Поздравления за стиха.Тази тема е много болезнена за мен.
  • lunna_sianka (ГАЛИНА ДАНКОВА)
    lunna_sianka (ГАЛИНА ДАНКОВА)
    Поздравления за стиха!!!
  • wind2008 (Владимир)
    wind2008 (Владимир)
    Прекрасен стих! На първите заселници в Америка са казвали "Земни исполини"...Всеки обича Родината! Но Тя...Поздрави!
  • ЧАР (Чавдар Кунчев)
    ЧАР (Чавдар Кунчев)
    "Няма ли кой,
    ах няма ли кой,
    алените мъжки сълзи да сбере
    и да ги отнесе във родината той,
    на брега на Черно море..."
  • ТАМИ (Таня Панайотова)
    ТАМИ (Таня Панайотова)
    Поздравления за стиховете ти!
    Нека не забравяме,че емиграцията е преди всичко състояние на духа , а не толкова на физическото присъствие или отсъствие от дадено географско място.

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0