7 abr 2009, 10:27

Емигранти

  Poesía
1.3K 0 8

 

Емигранти

 

Две чайки далеч от морето

намерили дом и простор...

И в полета свой, там в небето,

щастливи изглеждат... без спор.

 

Загледана в техния полет,

заслушана в техния глас,

се питам дали е случайно,

че много приличат на нас...?

 

Дали във съня им морето

нашепва им с техния глас...?

Дали щом е тъжно сърцето,

утеха намират при нас...?

 

Дали са напълно щастливи,

щом в полет свободен кръжат,

но не над морето красиво,

а над планински пейзаж...?

 

Защо ли сами са избрали

животът в различния свят...?

И техните рожби кога ли

ще стигнат до морския бряг...?

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ваня Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • ".....Защо ли сами са избрали
    животът в различния свят...?...." Като че ли всички знаем защо.За съжаление. Поздравления за стиха.Тази тема е много болезнена за мен.
  • Поздравления за стиха!!!
  • Прекрасен стих! На първите заселници в Америка са казвали "Земни исполини"...Всеки обича Родината! Но Тя...Поздрави!
  • "Няма ли кой,
    ах няма ли кой,
    алените мъжки сълзи да сбере
    и да ги отнесе във родината той,
    на брега на Черно море..."
  • Поздравления за стиховете ти!
    Нека не забравяме,че емиграцията е преди всичко състояние на духа , а не толкова на физическото присъствие или отсъствие от дадено географско място.

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...