Емигрантска

            Тези малки, далечни звезди

            жълти мравки по нощно небе,

            отвисоко навели глави

            тъсят моето родно селце.

            И по тях аз поздрави пращам,

            на прекрасната моя земя.

            На кестена, що клони поклаща

            и на всички любими в дома.

            Как дотегна ми тази чужбина,

            пребогата ,но не на души.

            И да литнем с тебе двамина,

            да оставим чуждица, пари.

            Да се слеем заедно с птиците

            и свободни на чуднини крила,

            да преборим неволите,всичките,

            да се върнем с теб у дома.