26 мар. 2017 г., 17:53  

Емигрантска 

  Поэзия
307 0 0

            Тези малки, далечни звезди

            жълти мравки по нощно небе,

            отвисоко навели глави

            тъсят моето родно селце.

 

            И по тях аз поздрави пращам,

            на прекрасната моя земя.

            На кестена, що клони поклаща

            и на всички любими в дома.

 

            Как дотегна ми тази чужбина,

            пребогата ,но не на души.

            И да литнем с тебе двамина,

            да оставим чуждица, пари.

 

            Да се слеем заедно с птиците

            и свободни на чуднини крила,

            да преборим неволите,всичките,

            да се върнем с теб у дома.

 

           

© Хари Спасов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??