Тези малки, далечни звезди
жълти мравки по нощно небе,
отвисоко навели глави
тъсят моето родно селце.
И по тях аз поздрави пращам,
на прекрасната моя земя.
На кестена, що клони поклаща
и на всички любими в дома.
Как дотегна ми тази чужбина,
пребогата ,но не на души.
И да литнем с тебе двамина,
да оставим чуждица, пари. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация