Просто спряхме да се отразяваме.../?

Аз ли? Аз май се досетих пръв...

Кога и как, какво на другите готови сме да даваме?

Защо побягваме щом пуснем кръв?

Уплашени? Не просто се познаваме до болка...

И непознати ако бяхме този миг е неизбежен....

Промяната до всяка клетка в тялото ни прави обиколка...

Все по-студено е, а ти си толкова изнежен...

Къде отиде силното ни аз в гърдите?

Стъпките чуват се по-глухо...  Викаш ли? Недей...

Кажи готов ли си да тръгнем заедно в гората тъмна съчки да събираме, 

или безотговорно да оставим огъня да тлей...?!

Кибрити имам цяла чанта...

Но всичко мокри са! Не дъжд! Сълзи...

Едно крило не е достатъчно сърцето влюбено да литне,

то винаги ще пада... Ще пълзи.

Преди да съмне, някой казал, че нощта най-тъмна е...

И най-студено... Тръпки те побиват.

Подготвен ли си да останеш истински човек за хората,

когато идват, а после си отиват...?!