Oct 21, 2017, 11:17 PM

Енигма

  Poetry
1.1K 2 0

Просто спряхме да се отразяваме.../?

Аз ли? Аз май се досетих пръв...

Кога и как, какво на другите готови сме да даваме?

Защо побягваме щом пуснем кръв?

 

Уплашени? Не просто се познаваме до болка...

И непознати ако бяхме този миг е неизбежен....

Промяната до всяка клетка в тялото ни прави обиколка...

Все по-студено е, а ти си толкова изнежен...

 

Къде отиде силното ни аз в гърдите?

Стъпките чуват се по-глухо...  Викаш ли? Недей...

Кажи готов ли си да тръгнем заедно в гората тъмна съчки да събираме, 

или безотговорно да оставим огъня да тлей...?!

 

Кибрити имам цяла чанта...

Но всичко мокри са! Не дъжд! Сълзи...

Едно крило не е достатъчно сърцето влюбено да литне,

то винаги ще пада... Ще пълзи.

 

Преди да съмне, някой казал, че нощта най-тъмна е...

И най-студено... Тръпки те побиват.

Подготвен ли си да останеш истински човек за хората,

когато идват, а после си отиват...?!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Съби Седник All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...