11 мар. 2012 г., 16:15

Епилог

805 0 16

Епилог

.............................

 

 

Надничала е цяла нощ в прозорците звезда.
Докосвала е с пръст ефирното си отражение.
Личат копнежите - говорила си е на глас сама -
за някакво гризящо я предутринно съмнение.

Била е непокорно-млада. Влюбена. Щастлива.
Звезда като звезда. Красива. Ярка. Милостива.
Видяла е в нощта прозорци с вдигнати завеси.
Надникнала е да попита сънищата ми къде си.

Личат копнежите - говорила си е на глас сама -
за някакво гризящо я предутринно съмнение.
Видяла е в нощта прозорци с вдигнати завеси.
Надникнала е да попита сънищата ми къде си.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Лина - Светлана Караколева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...