11.03.2012 г., 16:15

Епилог

807 0 16

Епилог

.............................

 

 

Надничала е цяла нощ в прозорците звезда.
Докосвала е с пръст ефирното си отражение.
Личат копнежите - говорила си е на глас сама -
за някакво гризящо я предутринно съмнение.

Била е непокорно-млада. Влюбена. Щастлива.
Звезда като звезда. Красива. Ярка. Милостива.
Видяла е в нощта прозорци с вдигнати завеси.
Надникнала е да попита сънищата ми къде си.

Личат копнежите - говорила си е на глас сама -
за някакво гризящо я предутринно съмнение.
Видяла е в нощта прозорци с вдигнати завеси.
Надникнала е да попита сънищата ми къде си.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...