11.03.2012 г., 16:15

Епилог

806 0 16

Епилог

.............................

 

 

Надничала е цяла нощ в прозорците звезда.
Докосвала е с пръст ефирното си отражение.
Личат копнежите - говорила си е на глас сама -
за някакво гризящо я предутринно съмнение.

Била е непокорно-млада. Влюбена. Щастлива.
Звезда като звезда. Красива. Ярка. Милостива.
Видяла е в нощта прозорци с вдигнати завеси.
Надникнала е да попита сънищата ми къде си.

Личат копнежите - говорила си е на глас сама -
за някакво гризящо я предутринно съмнение.
Видяла е в нощта прозорци с вдигнати завеси.
Надникнала е да попита сънищата ми къде си.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...