Епилог
Докосвам се до вечността...
Изплитам своите пътеки...
Сезон красив на младостта
през мен минава… за да свети...
Докато виждам път, аз няма да се спра.
И няма да се моля той да свърши, зная.
Защото щастието е по пътя да вървя –
да продължа след края...
И истината ме вършее на хармана –
да ме отвее от плява и слама…
докато до зърно бяло оголея…
във времето отново да покълна…
Изписвам тишината.
Лекувам се с мечтания.
Не се побирам в думите!
И си оставам една кървяща рана...
Моята отправна точка –
пулсът на Вселената.
Оставям своите пътеки –
да ме разплитате след мене.
© Павлина Петрова
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Павлина Петрова Все права защищены
