Епилог

20 сент. 2018 г., 22:19

Поэзия » Философская

597 0 3

Докосвам се до вечността...
Изплитам своите пътеки...
Сезон красив на младостта
през мен минава… за да свети...

Докато виждам път, аз няма да се спра.
И няма да се моля той да свърши, зная.
Защото щастието е по пътя да вървя –
да продължа след края...

И истината ме вършее на хармана –
да ме отвее от плява и слама…
докато до зърно бяло оголея…
във времето отново да покълна…

Изписвам тишината.
Лекувам се с мечтания.
Не се побирам в думите!
И си оставам една кървяща рана...

goblenka (Маргарита Ангелова)

2018-09-21T15:09:04+03:00

Харесах!
Ranrozar (Стойчо Станев)

2018-09-21T00:10:34+03:00

Всеотдайност!
Довереница (Дочка Василева)

2018-09-20T23:30:50+03:00

"За да те има и след теб дори"...