pavli (Павлина Петрова) pavli (Павлина Петрова)
19 512
Sep 20, 2018, 10:19 PM

Епилог

813 0 3

 

Докосвам се до вечността...
Изплитам своите пътеки...
Сезон красив на младостта
през мен минава… за да свети...

 

Докато виждам път, аз няма да се спра.
И няма да се моля той да свърши, зная.
Защото щастието е по пътя да вървя –
да продължа след края...

 

И истината ме вършее на хармана –
да ме отвее от плява и слама…
докато до зърно бяло оголея…
във времето отново да покълна…

 

Изписвам тишината.
Лекувам се с мечтания.
Не се побирам в думите!
И си оставам една кървяща рана...

 

Моята отправна точка –
пулсът на Вселената.
Оставям своите пътеки –
да ме разплитате след мене.

                                  © Павлина Петрова

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Павлина Петрова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.7K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.1K 5.0