pavli (Павлина Петрова)
511 1311
Sep 20, 2018, 10:19 PM

Епилог 

  Poetry » Phylosophy
596 0 3

 

Докосвам се до вечността...
Изплитам своите пътеки...
Сезон красив на младостта
през мен минава… за да свети...

 

Докато виждам път, аз няма да се спра.
И няма да се моля той да свърши, зная.
Защото щастието е по пътя да вървя –
да продължа след края...

 

И истината ме вършее на хармана –
да ме отвее от плява и слама…
докато до зърно бяло оголея…
във времето отново да покълна…

 

Изписвам тишината.
Лекувам се с мечтания.
Не се побирам в думите!
И си оставам една кървяща рана...

 

Моята отправна точка –
пулсът на Вселената.
Оставям своите пътеки –
да ме разплитате след мене.

                                  © Павлина Петрова

© Павлина Петрова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??