pavli (Павлина Петрова)
511 1311
20.09.2018 г., 22:19 ч.

Епилог 

  Поезия » Философска
595 0 3

 

Докосвам се до вечността...
Изплитам своите пътеки...
Сезон красив на младостта
през мен минава… за да свети...

 

Докато виждам път, аз няма да се спра.
И няма да се моля той да свърши, зная.
Защото щастието е по пътя да вървя –
да продължа след края...

 

И истината ме вършее на хармана –
да ме отвее от плява и слама…
докато до зърно бяло оголея…
във времето отново да покълна…

 

Изписвам тишината.
Лекувам се с мечтания.
Не се побирам в думите!
И си оставам една кървяща рана...

 

Моята отправна точка –
пулсът на Вселената.
Оставям своите пътеки –
да ме разплитате след мене.

                                  © Павлина Петрова

© Павлина Петрова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??