Епилог

Към "Балада за синеокото момче"

Поука тук да извлека

с баладата си – аз не искам!

Тече си синята река,

в брега вълничките си плиска.

Ще квакне в скритото жабок,

в дълбоко риба ще се стрелне,

ще литне птица на възбог,

тласкач със баржа като стелна

в реката крава ще мучи.

Ще козирува капитана.

Момчето с сините очи,

дочуло корабна камбана,

ще махне с кърпата си то –

неписан устав повелява

да дава път от туй место

преди да свият с руля вляво.

И дълго, дълго след това

в отсрещен бряг ще се заглежда

между тръстики и трева

с една томителна надежда,

русалката върху вълна

възседнала я, да му върне

онези детски времена

край този бряг скалист и стръмен.

С крила на вис да полети,

море в омарата да види...

Аз вярвам в чудеса, а ти

открий сам бисера сред миди!