Към "Балада за синеокото момче"
Поука тук да извлека
с баладата си – аз не искам!
Тече си синята река,
в брега вълничките си плиска.
Ще квакне в скритото жабок,
в дълбоко риба ще се стрелне,
ще литне птица на възбог,
тласкач със баржа като стелна
в реката крава ще мучи.
Ще козирува капитана.
Момчето с сините очи,
дочуло корабна камбана,
ще махне с кърпата си то –
неписан устав повелява
да дава път от туй место
преди да свият с руля вляво.
И дълго, дълго след това
в отсрещен бряг ще се заглежда
между тръстики и трева
с една томителна надежда,
русалката върху вълна
възседнала я, да му върне
онези детски времена
край този бряг скалист и стръмен.
С крила на вис да полети,
море в омарата да види...
Аз вярвам в чудеса, а ти
открий сам бисера сред миди!
© Иван Христов Всички права запазени
Поздрави!