12.01.2015 г., 0:35

Епилог

576 0 1

Към "Балада за синеокото момче"

 

Поука тук да извлека

с баладата си – аз не искам!

Тече си синята река,

в брега вълничките си плиска.

 

Ще квакне в скритото жабок,

в дълбоко риба ще се стрелне,

ще литне птица на възбог,

тласкач със баржа като стелна

 

в реката крава ще мучи.

Ще козирува капитана.

Момчето с сините очи,

дочуло корабна камбана,

 

ще махне с кърпата си то –

неписан устав повелява

да дава път от туй место

преди да свият с руля вляво.

 

И дълго, дълго след това

в отсрещен бряг ще се заглежда

между тръстики и трева

с една томителна надежда,

 

русалката върху вълна

възседнала я, да му върне

онези детски времена

край този бряг скалист и стръмен.

 

С крила на вис да полети,

море в омарата да види...

Аз вярвам в чудеса, а ти

открий сам бисера сред миди! 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иван Христов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...