15 апр. 2017 г., 23:46  

Епилог за двама

746 4 8

Разминахме се, клети...

Подобно на планети

в космическия хаос... 

Случайност ли нехайно

съдбите ни преплете

в една неделна среща?

Опарващо докосване!...

Не смеехме посоките

в единствена да свържем. 

А толкова се търсихме!... 

И нужно бе навярно 

единствено да вярваме

в Небесното знамение –

че любовта намери ни... 

 

 

Албена Димитрова

 

1986 г.

София.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Албена Димитрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря, Таня! И да, те наистина се срещнаха...
  • Ако е писано душите ще се срещнат отново... Прекрасен стих!
  • Благодаря ти anabel7 (Албена Димитрова)! ♥ Дано Бог направи чудо и не да се размина ами дано да не изгубя!
  • Благодаря, мила Ани. Писала съм това стихотворение, когато бях с 2-3г.по-голяма отколкото си ти сега. Пожелавам ти да не се разминеш с любовта, а да бъдеш щастлива!
  • Много красиво!

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...