anabel7 (Албена Димитрова) anabel7 (Албена Димитрова)
71 192
15.04.2017 г., 23:46  

Епилог за двама

745 4 8

Разминахме се, клети...

Подобно на планети

в космическия хаос... 

Случайност ли нехайно

съдбите ни преплете

в една неделна среща?

Опарващо докосване!...

Не смеехме посоките

в единствена да свържем. 

А толкова се търсихме!... 

И нужно бе навярно 

единствено да вярваме

в Небесното знамение –

че любовта намери ни... 

 

 

Албена Димитрова

 

1986 г.

София.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Албена Димитрова Всички права запазени

Моля, оценете по съвест

Коментари

  • anabel7 (Албена Димитрова)
    anabel7 (Албена Димитрова)
    Благодаря, Таня! И да, те наистина се срещнаха...
  • ambarr (Таня Симеонова)
    ambarr (Таня Симеонова)
    Ако е писано душите ще се срещнат отново... Прекрасен стих!
  • Maripossa (Anna)
    Maripossa (Anna)
    Благодаря ти anabel7 (Албена Димитрова)! ♥ Дано Бог направи чудо и не да се размина ами дано да не изгубя!
  • anabel7 (Албена Димитрова)
    anabel7 (Албена Димитрова)
    Благодаря, мила Ани. Писала съм това стихотворение, когато бях с 2-3г.по-голяма отколкото си ти сега. Пожелавам ти да не се разминеш с любовта, а да бъдеш щастлива!
  • Maripossa (Anna)
    Maripossa (Anna)
    Много красиво!

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Поезия 5.9K 5.0

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Поезия 6.3K 4.9

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Поезия 5.1K 5.0

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поезия 4.9K 5.0

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поезия 5.6K 5.0

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Поезия 4.4K 5.0