Разминахме се, клети...
Подобно на планети
в космическия хаос...
Случайност ли нехайно
съдбите ни преплете
в една неделна среща?
Опарващо докосване!...
Не смеехме посоките
в единствена да свържем.
А толкова се търсихме!...
И нужно бе навярно
единствено да вярваме
в Небесното знамение –
че любовта намери ни...
Албена Димитрова
1986 г.
София.
© Албена Димитрова All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
